Initial Coin Offerings (ICO)

27 юли

Initial Coin Offerings (ICO)

ICO

IT-разработчиците, множество стартъпи и индивидуални инвеститори все повече използват т.нар. Initial Coin Offerings  (ICO) или продажба на токени (token sales) за набиране на капитал. Това е форма на финансиране, много близка по логика до традиционното IPO. ICO „coins” са записи във вид на цифрови купони „tokens“ в блок верига на децентрализирана база данни, удостоверяваща времето и оформени в „доверителен протокол“ – блокчейн, създаващ условия за мрежов обмен на ценности по еднорангов принцип (peer-to-peer). Това означава, че те лесно могат да бъдат търгувани, въпреки че, за разлика от акциите, не предоставят право на собственост, дивидент и участие в ОСА. При ICO инвеститорите търсят чиста капиталова спекулация. Переспективата е, че успешните проекти ще водят до нарастване на стойността на токените. Технологичният процес за ICO е изключително прост. Новият дигитален токен се издава под формата на т.нар. „smart contract“ в замяна на съответния размер финансиране. Купувачите са свободни да използват фиатни пари или криптовалути, като след това закупените токени могат да бъдат препродавани свободно на други лица на вторичен пазар.

Ключови моменти:

US SEC, както и ред други регулатори, поставят въпроса за фактите и обстоятелствата при които тези операции могат да се тълкуват като предлагане и търговия с ценни книжа, защото, в такъв случай виртуалните „coins“ или „tokens“, както и процесът ICO ще бъдат предмет на федералните закони за ценните книжа. На 25 юли 2017 г. SEC издава доклад за разследването си срещу ICO на некорпоративното дружество DAO, определяйки, че „DAO Tokens“ са ценни книжа и са под регулацията на федералните закони за ценни книжа, независимо дали се търгуват с криптовалути или се разпространяват чрез блокчейн технологии. Това се случва след като в периода от 30 април до 28 май 2016 DAO предлага и продава приблизително 1,15 милиарда DAO Tokens набирайки ок. 12 милиона Ethereum (ETH). В средата на юни тази година, руският IT-стартъп SONM (Supercomputer Organized by Network Mining) набра за 2 дни чрез ICO на платформата Ethereum финансиране на стойност около USD 42 милиона.

Ето някои ключови моменти, които регулаторите подчертават при взимане на решение дали да се участва в ICO:

  • Въпреки голямата прилика с т.нар. „crowdfunding“ е възможно сделката да не отговаря на местната „Crowdfunding- Regulation“ или токените да изискват регистрация в SEC или друг регулатор;
  • Организаторът на ICO трябва да е представил достъпен, ясен и разбираем бизнес план;
  • Правата, които дават токените, следва да са точно описани, най-често под формата на „white paper“ или „development road-map“. Най-важно е да се знае, има ли ограничения за търговията им на вторичен пазар;
  • Ако предлаганият виртуален токен покрива характеристиките за ценна книга, федералните и държавните закони задължават инвестиционните специалисти и техните фирми, които непосредствено сключват сделки или дават инвестиционни съвети, да бъдат лицензирани и регистрирани;
  • US SEC специално предупреждава заинтересованите, че тази нова инвестиционна територия концентрира множество нелицензирани продавачи. А повечето измамни инвестиционни схеми включват именно нелицензирани физически лица или нерегистрирани фирми.

Рисковете:

Очевидно е, че ICO-операциите могат да осигурят справедливи и законни инвестиционни възможности, но същевременно новите технологични финансови продукти могат да се използват недобронамерено, с цел да примамят инвеститорите чрез обещания за висока и много лесна възвращаемост. Измамниците често използват иновациите за извършване на измами под формата на инвестиционни схеми. Въпреки че може да имате напълно защитени права според инвестиционните закони в съответната държава, е възможно тази защита при ICO да бъде значително ограничена.

Трансакциите във виртуални валути са публични, но притежателите на средствата и получателите на трансакциите не са, което предполага висока степен на анонимност. Това може да ограничи възможностите за защита на инвеститорите, особено, когато не търгуват чрез регулиран посредник. В този смисъл се увеличават и рисковете спрямо изискванията за превенция прането на пари и финансирането на тероризма, което не може да се случи с финансовите активи, държани в банкова или брокерска сметка.

В допълнение, неразрешените или неточни дебитни операции от цифровия портфейл обикновено не могат да бъдат отменени, което не е валидно при търговия чрез лицензиран борсов посредник.

Друг съществени конфликт при операциите с криптовалути предизвиква тяхната децентрализация. Традиционно, валутите са под пълния контрол на политиците и трансферите с криптовалути накърняват този комфорт на политическите елити. Това пък често предизвиква емоционално задоволство сред потребителите. Реакциите на регулаторите са разнопосочни, а хрумванията им за регулация – повече от хаотични. Така естествено възниква скрит конфликт на интереси между административния стремеж към контрол и необходимостта от ефективна защита на инвеститорите.

Регулациите:

Проблемите засега се решават по най-разнообразни начини на местно ниво. В САЩ криптовалутният актив се третира най-близо до „commodity“, което дава възможност за организирано борсово търгуване. В Швейцария интерпретацията е близо до понятието чуждестранна валута. В Германия, от 2013 биткойнът е признат за напълно законно средство за разчети и разплащания между физически лица. В Русия ограниченията са много силни косвено, чрез закона за пране на пари, но в РЦБ са в ход активни действия за бързото регулиране и легализиране на криптовалутните активи, като средство за разчет и разплащане както между ФЛ, така и между ЮЛ. Китайските власти засега възприемат напълно пасивна позиция на изчакване.

ЕЦБ ги определи като „вид нерегулирани, дигитални пари, които се издават и контролират от техните създатели и се приемат от членовете на специфична виртуална общност“.

В България, към настоящия момент виртуалните валути не са признати и не се третират като финансов инструмент по смисъла на ЗПФИ или според изискванията на БНБ.

Данъчни последици

На края, не е маловажно да се имат предвид и някои данъчни последици. Нещата не са напълно изяснени, но обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута в EU се определят от октомври 2012 като сделки, освободени от ДДС по смисъла на Директива 2006/112/EО. Що се касае до облагането на доходите на физически лица, доходите от продажба на криптовалути в повечето страни се третират като облагаеми доходи от продажба на финансови активи и да се декларират в годишната данъчна декларация.

Източници и допълнителна информация:

  1. US SEC / Investor Alerts and Bulletins / Investor Bulletin:
  2. The European Banking Authority (EBA) / WARNING TO CONSUMERS ON VIRTUAL CURRENCIES:
  3. FT / Bitcoin’s surge fuels fears of asset bubble:
  4. The Economist / The market in Initial Coin Offerings risks becoming a bubble:
  5. РИА НОВОСТИ / Стартап „выстрелил“:
  6. Forbes / Blockchain’s Brave New World:
  7. EUR-Lex / Court Reports – general / Judgment of the Court (Fifth Chamber) of 22 October 2015:
  8. US SEC / Report of Investigation Pursuant – The DAO: